Известно е, че в древността всичко красиво и ценно, всичко живително и благо е било тясно свързано с разбирането на свещено. Показателен за това е и произходът на думата „парфюм“: рег — посредством, fumum - дим. Реално, най-древните ръчно приготвени благоухания са били ароматите, изгаряни като благодарствен принос към Бог.

Сравнително новата за нашия народ дума „парфюмирам“ някога е била просто „помазвам“. Съставът на парфюмите обикновено е бил на маслена основа, а помазването за много народи е било ежедневен ритуал. В страни като Индия тази традиция се спазва и до и днес. Дори ако погледнем обичаите на евреите, едно от най-старите описания на поста /от пророк Исайя/ е било свързано с това да не прекратяваме ежедневното помазване, за да не постим пред хората, а в тайната стая на сърцето си…

Интересно е, че народи като елините са помазвали гостите си в знак на почит, като с това ги правели съпричастни на своята радост. А тъй като хубавите парфюми както някога, така и сега са били скъпи – това е бил белег на особено благоразположение и щедрост.

Дори евангелието описва, как Христос гостувал в къщата на богат човек, когато една грешница влязла неканена на тържеството, счупила над Исусовата глава съд с изключително скъпо миро и го помазала с голямо благоговение – чак до края на нозете Му. В ония времена подобен жест значел повече от високопарните думи, и макар че недоволствали против жената, присъстващите богаташи разбрали посланието… Самият божий син позволил да бъде почетен по такъв начин, защото да приемеш подарък е означавало да осъзнаеш цената му.

Дори и в наше време, „помазан“ в някакъв смисъл се тълкува като „избран“. И до днес при встъпване в служба се помазват духовниците и царете. Благоуханното масло с неизменен състав, известно като „миро“ още се използва при кръщение, при изцеление... Несловесното присъствие в тези тайнства ние наричаме дух.

Вероятно особеното свойство на аромата да въздейства на сетивата, е причината на руски „парфюм“ все още да се изрича „духи“. Действително, духовете, които нашият парфюм носи, провокират отношението на отсрещния човек още преди да сме го заговорили.

Разходката в славните минали времена е към своя край. Дали на следващия голям празник  ще можем да помажем гостите си с избран от нас аромат? Едва ли. Индивидуалният вкус стана характерна черта на съвременния човек и белег на уважение е той да бъде зачитан. В наши дни прекалено силните аромати дори се считат за негласна агресия. Но в духа на казаното по-горе, можем да използваме любимия си парфюм с по-дълбоко разбиране и с  усещането, че нашето тяло действително е скъпоценен съд, приготвен да ни служи и да изрази най-добрите ни желания и мечти.