В последните десетилетия все повече преоткриваме изключителните дезинфекционни и имуностимулиращи свойства на среброто.

Още древните текстове говорят, че хирурзите оперирали със сребърни инструменти. В сведения от миналото е описано, че когато войниците на Александър Македонски измират при епидемия, военачалниците му остават здрави. Подобни са хрониките и от средновековна Европа, когато при страховитите чумни епидамии благородниците „като по чудо“ дават много по-малко жертви от простолюдието. Не е трудно обаче да се установи, че в онези времена сребърните съдове за пиене и храна са били привилегия на богатите, а бедните се хранели в дървени или оловни.

Подобни предпочитания към носене на сребърни накити показват и южноамериканските индианци. Интересна практика е също, че преди да навлезе употребата на хладилници, в млякото са поставяли сребърна монета, която удължава трайността му.

Още Херодот и древните египетски стенописи разказват, че водата за пиене по възможност е била държана в сребърни съдове. Знатните хора се хранели постоянно с посуда и прибори от сребро. Воините в Египет дори поставяли върху раните си тънки сребърни листчета. 

Съвременните учени също не са прекратявали изследванията на този така наречен „антибиотик на богатите“. Установено е, че микроорганизмите не развиват резистентност към среброто /за разлика от антибиотиците/ и това го прави много мощно средство именно към бързо приспособяващите се едноклетъчни, бактерии и спори на гъби. По време на война, когато не достигали много от изчерпаемите медикаменти, съвременните лекари отново използват сребърната вода при тежки изгаряния и гнойни рани. Когато англичаните владеели Индия, те прекратявали опасните за този регион епидемии от холера и тиф, като задължавали работниците по пътищата да употребяват вода, обогатена със сребро.

Днес в Япония поставят филтри, съдържащи сребро, в климатичните инсталации. В Англия влагат сребърната вода в производството на бира. Италианците обогатяват с нея плодовите си сокове. Немците я ползват при производството на маргарин, а швейцарците пречистват с нея централно питейната си вода.

Днес все по-често за козметични цели използваме „сребърна вода“ от аптеката или устройства за насищане на питейната вода със сребърни йони. За повечето от нас едва ли има разлика между колоидно сребро и сребърни йони, но разлика има и тя е съществена. За съвременната промишленост е по-лесно и по-евтино да се „произведат“ сребърни йони, отколкото микрочастици сребро /микросребро/ да се вложи в даден продукт.

Когато стоматолозите търсят начин да повишат хигиената и безопасността на устната ни кухина и да неутрализират вредната зъбна плака, предизвикваща кариес, те тестват въздействието на микросребърни частици, проникващи на места, където трудно ще бъдат отмити. Обратно на други средства за устна хигиена, където стремежът е да се отстрани всяка прашинка от зъбите, при колоидното сребро това е търсен ефект. Когато са част от пастите ни за зъби, частичките колоидно сребро остават прикрепени към зъбната плака до 14 часа, което означава 14 часа полезно антибактериално действие в наша защита! Освен че се намалява бактериалната микрофлора, присъствието на чисто сребро в устната кухина е чудесна профилактика срещу причинените от бактерии заболявания като гингивит, периодонтит и кариес.